БЯЛ ОМАН

Inula Helenium L.

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение с дебело, късо, месесто коренище и дълги кафяви корени. Стъблата са 100-150 см високи, разклонени на върха. Листата са последователни, влакнести. Цветовете са жълти. Цъфти от юни до септември.
РАЗПОСТРАНЕНИЕ: Расте по влажни сенчести места в горите, из крайречни храсти и покрай планински потоци, по-често до 1000 м надморска височина, предимно в източните части на страната.

ДРОГА: Коренът на белия оман

Коренът заедно с разклиненията се събера през пролетта , март- април или късно през есента , октомври - ноември . Изкопават се младите местни коренища заедно с корените , като сарото вдървеняло коренище се отделя . След измиване се нарязват на парчета с размери до 10 см. и се сушат на сянка върху рамки или в сушилня при температира до 40 градоса . При бързо сушене се получава качествена дрога и се избягва плесенясвапето.Изсушения корен отвън е сиво-кафяв, а отвътре - сивобелезникавс кафяви точки и характерна миризма. Съхранява се на сенчесто и проветриво място. Може да съдържа влага до 12%.

ЛЕЧЕБНО ДЕЙСТВИЕ:Противовъзпалително, противокашлично и успокояващо лигавицата действие; потиска функциите на бронхиалните жлези. Прилага се при кашлица от различен произход (настинка, грип, туберколоза), при стомашни заболявания (гастрит, язва), при болезнена и липсваща менструация, като помощно средство при чернодробни и жлъчни страдания. В българската народна медицина белият оман се използва при газове, киселини в стомаха, трудно уриниране; при възпаление на бъбреците и пикочния мехур, водянка, бяло течение, виене на свят, главоболие, припадъци, ускорено сърцебиене, при възпаление на простатата. Служи като средство, предпазващо от преждевременно раждане.
Корени, киснати 10 дни в червено вино (1:10) се пият при кашлица, за увеличаване на апетита, за усилване при малки деца, както и при възпаление на седалищния нерв.• при възпалителни заболявания на дихателната система • бронхити, белодробни заболявания и други • при възпалителни заболявания на стомашно-чревния канал, диарии, язва, гастрит • стимулира апетита и подобрява храносмилането • жлъчегонно действие, при заболявания на жлъчните пътища • при хемороиди, кожни заболявания, чревни паразити, болезнена менструация
ВЪНШНО ПРИЛОЖЕНИЕ: За гаргара при гърлобол и жабурене при зъбобол, ситно смлени/счукани корени, накиснати в зехтин (1:10) се прилагат за мазане на кръста, сърбежи, копривна треска.
ВЪТРЕШНО ПРИЛОЖЕНИЕ:1 с.л. корени се слагат в 500 мл вода. Ври 10 минути. Пие се