БЯЛ БОР
Pinus silvestris

1. ОПИСАНИЕ

Дърво с червеникавокафява кора, високо до 40 м. Листата игловидни, опадат след 2-3 години, обикновено дъговидно извити, по 2 в снопчета. Шишарките най-често в групи по 1-3, със слабо извита надолу дръжка, голи длъгнесто яйцевидни, дълги 3-6 см, широки 2,0-3,5 см. Шишарковите люспи са ромбични, изпъкнали, без черно пръстенче около пъпчето. Образува големи чисти насаждения или в примес с други иглолистни
РАЗПОСТРАНЕНИЕ
Белия бор е разпостранен в самостоятелни или смесени гори из планинити на България - Средга Стара планина , Рила, Родопите, Витоша, Пирин, Одогово и др. до 2200 над мордка височина
ДРОГА
В съвременната медицина се използуват боровите пъпки (Тuriones pini), намиращи се по върховете на клонките, които се събират рано напролет

ДЕЪСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ

Противовъзпалително, отхрачващо, омекчаващо лигавиците действие; разширява кръвоносните съдове и разтваря камъните в пикочния мехур, при бронхити, ангина, туберколоза, при простуда (за инхалации и разтривки), ишиас, камъни в бъбреците и пикочния мехур.Боровите връхчета се използват при задух, подагра, хемороиди.
Външно приложение: Препоръчва се за инхалации при задух, за бани при екземи, ревматизъм, обриви, лишеи. Смолата се прилага при белодробен абсцес и хемороиди. Разтопена смола, смесена с мас по равни части се използва при рани от протриване и циреи. Вътрешно приложение: 1 супена лъжица борови връхчета се слага в 600 мл вода. Ври 10 минути. Пие се по 100 мл преди ядене 4 пъти дневно, подсладено с мед.Боровите връхчета се използват при кашлица по следния начин: 100 г връхчета се слагат в 2.5 литра вода; ври, докато водата стане 500 мл. Прецежда се и се поставят 250 г небетшекер и 250 г мед. Пие се по 1 кафяна чашка преди ядене.