ВЪЛЧА ЯБЪЛКА

ОПИСАНИЕ : Вълчата ябълка е многогодишно тревисто растение,което развива право,пълзящокоренище.Листата са сърцевидно бъбреговидни, последователни,с дръжки, жълто-зелени,с изпъкнало по долната им страна жилкуване.Отгоре са по тъмни, отдолу по - светли. Цветовете са жълти, разположени в пазвите на листата. Плодът е едра крушообразна кутийка с множество тристени семена. Цъфти през втората половина на пролетта и в началото на лятото. Разтението има характерна неприятна миризма.

РАЗПОСРАНЕНИЕ: Разтението се среща по влажните места, край пътищата и оградите,в полските, предпланинските и планиските райони навсякаде из цялата страна.

 ДРОГА :  Стръковете и коренитеот вълча ябълка-Nerba et Radix Aristolochiae

          надземната част или стръковете от вълча ябълка се събират по време на цъфтежа ( май-юни). суши се на сянка или в сушилня при t 40 градуса . Коренищатасе изваждатслед узряване на семената през август- септември.Сушат се по същия начинкакто стръковете.Могат да съдържат влага не повече от 11 % . Опаковат се в балии се съхраняват в сухи, проветриви помещения.

       ХИМИЧЕН СЪСТАВ: Стръковете съдържат до 0,03% аристолохиева кисилина,около0,4 % етерично масло, дъбилни вещества, клематитин( горчиво вещество),алкалоидите аристолохин и магнифлорин,витамин С,ябълчна киселина, антибиотични вещества, сапонин,флавони.Корените съдържат около0,5% аристолохиева кисилина,горчиво вещество, дъбилни вещества,до 0,4 % етерично масло, жълто багрило и др.

       ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ : Дрогата засилва фагоцитарната актовност, повишава устойчивоста на организма срещу инфекциозни заболявания, потиска развитието на ракови клетки ( Горяев, Шарипова 1983).Противомикробното действие е добре изразено при гнойни възпаления на кожата, фърънкъли,трудно заздравяващи рани, язви кожен сърбеш,протрита кожа.Понижава тонуса на матката и силата на наточните съкращения и се предписва при смущение в менструацията.Аристолохиевата кисилинаувеличава силата на сърдечните съкращения,разширява периферните кръвоносни съдове и понижава артериалното налягане през първия стадий на хипертоничната болест. Възбужда дишането и действува благоприятно при бронхиална астма . Намира приложение още ори лечение на ревматизъм и подагра.

     Българскта народна медецина  използува отвара от корените и надземната част на разтението в малки дози като диуретично потогоно средствопри простуда и във вид на запарка - при атония на червата .

            Аристолохиевата киселина при предозиране е подчертана капилярна отрова и причинява некротични въпаления в туболния апарат на бъбреците ( Геснер, 1974). Да се прилага само под лекарски контрол. 

      НАЧИН НА ПРИЛОЖЕНИЕ : Дрогата се прилага под формата на отвара .Приготвя се от една чаена лъжичка дрога , която се залива с две чаши вода. Ври в продължение на три мин.кисне 30 мин. след което получения извлек се прецежда. Приема се няколко пъти през дена .Запарката се прилага и външно за бани и компреси . Приготвя се от 1  чаена лъжичка дрога с 1 чаша кипяща вода