Гороцветът е многогодишно тревисто растение.Стъблото му излиза от многоглавесто коренище.Високо е до 40 см,покрито с власинки,слабо разклонено,гъсто облистено,в основата си почти голо. Листата са тройно до четворно тънкопересто нарязани,а отделните листчета-тесни,заострени,целокрайни. Долните и средните листа полуобгръщат стъблото.Цветовете са едри,разположени поединично на върха на стъблото и разклоненията му.Венчелистчетата са свежожълти до оранжево-жълти,20-25 на брой,продълговати или ланцетни.Чашелистчетата са 5 на брой,елипсовидни,мъхнати отвън,опадващи.Тичинките и плодниците са много.Съплодието е овално с къси,завити надолу плодчета.Растението цъфти през ранна пролет едновременно с появяването на листата.Има горчив вкус и е отровно!
Разпостранение:
Среща се у нас из ливадите,пасищата и каменливите места,храсталаците и варовитите почви навсякаде,но най- често в Югоисточна и Северноизточна България.
Дрога
Стръковете на гороцвета-Herba Adonidis Vernalis (отровно !)
Дрогата се събира в периода от цъфтенето до плодообразуването.От събраните растения се отсранява долната стъблена част,която дебела и люспеста.Така почистените растения се сушат бързо на сянка или в сушилна при температура до 55-60*С.Правилно изсушената дрога е светлозелена,с цветове,които са запазили естествения си цвят-златистожълт.По билката не трябва да има плодчета,което показва,че събирането и е закъсняло.Вкусът на сухата дрога е горчива.След изсушаването билката трябва да се чупи,а не да се привива.Съхранява се в чували или шпертплатови каси на сенчесто,провтериво и сухо място.Дрогата може да съдържа влага не повече от 14%
забележка:Познат е друг вид гороцвет,който се различава от официалния по червения цвят на венчелистчетата.Действието му е слабо.
Химичен състав:
От дрогата са изолирани две фракции на гликозиди със сърдечно действие:адонизид,който е лесно растворим във вода и алкохол,а нерастворим в хлороформ,и адонивернозид-лесно растворим в алкохол и хлороформ,а не растворим във вода.Двете фракции съдържат повече от 10 кликозида с действие, подобно на тпва на строфантиновите гликозиди.Главна съставка на втората фракция е цимаринът, а от първата фракция е изолиран гликозид с висока биологична активност и деиствие ,подобно на това на цимарина и конвалактоцина.Неговия генин ( незахарната му част) е адонитоксигенин-изомер на строфантидина,а захарта е L- рамноза.Дрогата съдържа още адонивернит ( флавонов гликозид ),сапонини,фитостерини,холин,смолисти вещества.
Действие и приложение:
Гликозидите на гороцвета действуват подобно на напръстника,но не се натрупват в организма като тях.Те увеличават силата на сърдечните съкращения ( ударния и минутния обем ) и забавят ритъма,разширяват коронарните съдове,като отстраняват отоците у сърдечно болния.По този начин те подпомагат работата на сърцето предимно при функционални и по-слаби при органични сърдечни заболявания - сърдечна невроза,затлъстяло сърце,Базедово сърце,сърдечна недостатачност,ритамни нарушения.Дрогата се препорачва също при ниско кръвно налягане,като нервно успокоително средство при неврози и неврастении и като диъретично средство.според Горяев и Ша рипова гороцветът притежава и противотуморно действие ( 1983 )
Народната медецина употребява билката и при атеросклероза,епилепсия,болки и подуване на стомаха.
Начин на приложение:
Дрогата се използва под формата на запарка.Една супена лъжица дрога се запарва с 300 г кипяща вода и се оставя да кисне 2 часа.Запарката се прецежда и от нея се взема по една супена лъжица 3 пъти на ден дневно преди ядене.Дрогата се използува и под формата на тинктура-3 пъти по 20 капки или във вид на комбинация при функционални сърдечни оплавания- тнктури от гороцвет, от момина сълза, от глог,от дилянка ( по равни части ) .Приема се 3 пъти дневно по 20 - 30 капки.
ЛЕЧЕНИЕТО СЕ ПРОВЕЖДА ПОД ЛЕКАРСКИ КОНТРОЛ !
Няма коментари:
Публикуване на коментар