Глухарчето е многогодишно тревисто растение с късо просто коренище,което преминава в дебел месест корен.От коренището се развива приосновна розетка от листа.Петурата им е неправилно нарязана на едри,насочени на долу заострени дялове.От средата на розетката се развива голо безлистно,цилиндрично,кухо стъбло,високо 20-30 см, на върха на което се намира цветна кошничка, овита с множествено зелени листчета и състояща се от многобройни яркожълти езичести цветчета.плодът е дребен,елипсовиден,на върха с хвърчилка от дълги власинки.Във всички органи на растението се съдържа млечен сок.
Разпостранение.
Глухарчето се среща край потоците,по ливадите,тревистите места из цялата страна.
Дрога Въведената във фитотерапията дрога са корените на глухарчето Radih Taraxaci. Препоръчва се и стъблото заедно с листата поради съдържащия се в тях млечен сок.
Корените на растението се събират през есента,когато листната розетка започва да увяхва(август-септември),или през пролетта (април-май).Сушат се на сянка или в сушилня при темература 40*С.Корените се сушат до тогава,докато при счупването им не се отделя млечен сок.Те има светло до тъмно кафяв цвят и слабо горчив вкус.Нямат миризма.Корените,събрани през есента, са богати на лечебни вещества.Запазват се на сенчесто,проветриво и сухо място.Могат да съдържат влагане повече от 14%.
Химичен състав.
Дрогата съдържа горчиво вещество тараксацин,цериловия алкохол лактоцерол(в млечен сок),каучук,инозит,холин,манит,дъбилни вщества,сапонини,органични киселини,смолисти вещества,слузни вещества,тритерпени (тараксерол,тараксастерол и псевдотараксастерол ),стерини, мазнини (4 - 9 % )( глицериди на олеиновата, палмитиновата,линоловата,церотиновата и други киселини ),белтъвни вещества(12 - 15 % ) . През пролетта корените съдържат малко количество инулин, но през есента съдържанието му достига до 40 %.Свежето растение- листата и цветовете, съдържат ксантофилините лутеин и тараксантин,каротиноидни вещества (провитамин А) витамините С и В 2 .
Действие и приложение.
Дрогата и препаратите от глухарчето засилват функцията на черния дроб,жлъчния мехур ( холеритично и холагогно действие ) и бъбриците, поради което се употребява при чернодробни възпаления,заболявания на жлъчния мехур, жлъчни камани,жълтеница, непълно усвояване на мазнините и като диуретично средство при възпаления на камани в бъбриците и пикочния мехур.Прилага се и като противоглистно средство.Освен това стимулира обмяната на веществата,като възбужда апетита,подобрява храносмилането,действа благоприятно при стомашно-чревни смущения( стомашен и чревен катар,метеоризъм,запек),както и при диабет ( листата на глухарчето).Укрепва съиденителната тъкан и действува добре при артрози и подагра.
Народната медецина препоръчва корените от глухарчето още при заболяване на далака,обща слабост,при анемии,за подобряване сустава на кръвта,при атеросклероза( това действие вероятно се дължи на свързване на холестерина), при хронични кожни заболявания кожни заболявания.
Начин на приложение.
При авитаминоза С като усилващо и укрещващо средство се приемат свежите листа под форма на салата ( листата се заливат с хладка вода и се оставят за 30 мин. за да се острани горчивината им ) или на пресен сок от тях. Един курс на лечение със свежите листа трае от 4 до 8 седмици. Може да се използува и следната рецепта: 100 г сок от пресни корени на глухарче, 15 г 90% алкохол, 15 г глицерин, 17 г вода ( приемат се по 1-2 чаени лъжички дневно). От пресния сок на листатамогат да се вземат 50- 100 г дневно.Препечените корени се използуват и под формата на кафе.Сухата дрога се прилага като запарка или отвара.Две чаени лъжички дрога( нарязани корени) се заливат с 200 г кипяща вода.Оставя се да кисне 30 мин.След прецеждане запарката се изпиванаведнаж вечер преди ляганеЕдна супена лъжица се вари с 500 г вода в продължение на 10 мин.От отварата се приема по 100 г 4 пъти дневно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар