ГОРОЦВЕТ-ADONIS VERNALIS

ОПИСАНИЕ:
   Гороцветът е многогодишно тревисто растение.Стъблото му излиза от многоглавесто коренище.Високо е до 40 см,покрито с власинки,слабо разклонено,гъсто облистено,в основата си почти голо. Листата са тройно до четворно тънкопересто нарязани,а отделните листчета-тесни,заострени,целокрайни. Долните и средните листа полуобгръщат стъблото.Цветовете са едри,разположени поединично на върха на стъблото и разклоненията му.Венчелистчетата са свежожълти до оранжево-жълти,20-25 на брой,продълговати или ланцетни.Чашелистчетата са 5 на брой,елипсовидни,мъхнати отвън,опадващи.Тичинките и плодниците са много.Съплодието е овално с къси,завити надолу плодчета.Растението цъфти през ранна пролет едновременно с появяването на листата.Има горчив вкус и е отровно!
    Разпостранение:
Среща се у нас из ливадите,пасищата и каменливите места,храсталаците и варовитите почви навсякаде,но най- често в Югоисточна и Северноизточна България.
    Дрога
Стръковете на гороцвета-Herba Adonidis Vernalis (отровно !)
Дрогата се събира в периода от цъфтенето до плодообразуването.От събраните растения се отсранява долната стъблена част,която дебела и люспеста.Така почистените растения се сушат бързо на сянка или в сушилна при температура до 55-60*С.Правилно изсушената дрога е светлозелена,с цветове,които са запазили естествения си цвят-златистожълт.По билката не трябва да има плодчета,което показва,че събирането и е закъсняло.Вкусът на сухата дрога е горчива.След изсушаването билката трябва да се чупи,а не да се привива.Съхранява се в чували или шпертплатови каси на сенчесто,провтериво и сухо място.Дрогата може да съдържа влага не повече от 14%
 забележка:Познат е друг вид гороцвет,който се различава от официалния по червения цвят на венчелистчетата.Действието му е слабо.
  Химичен състав:
От дрогата са изолирани две фракции на гликозиди със сърдечно действие:адонизид,който е лесно растворим във вода и алкохол,а нерастворим в хлороформ,и адонивернозид-лесно растворим в алкохол и хлороформ,а не растворим във вода.Двете фракции съдържат повече от 10 кликозида с действие, подобно на тпва на строфантиновите гликозиди.Главна съставка на втората фракция е цимаринът, а от първата фракция е изолиран гликозид с висока биологична активност и деиствие ,подобно на това на цимарина и конвалактоцина.Неговия генин ( незахарната му част) е адонитоксигенин-изомер на строфантидина,а захарта  е L- рамноза.Дрогата съдържа още адонивернит ( флавонов гликозид ),сапонини,фитостерини,холин,смолисти вещества.
    Действие и приложение:
Гликозидите на гороцвета действуват подобно на напръстника,но не се натрупват в организма като тях.Те увеличават силата на сърдечните съкращения ( ударния и минутния обем ) и забавят ритъма,разширяват коронарните съдове,като отстраняват отоците  у сърдечно болния.По този начин те подпомагат работата на сърцето предимно при функционални и по-слаби при органични сърдечни заболявания - сърдечна невроза,затлъстяло сърце,Базедово сърце,сърдечна недостатачност,ритамни нарушения.Дрогата се препорачва също при ниско кръвно налягане,като нервно успокоително средство при неврози и неврастении и като диъретично средство.според Горяев и Ша рипова гороцветът притежава и противотуморно действие ( 1983 )
  Народната медецина употребява билката и при атеросклероза,епилепсия,болки и подуване на стомаха.
  Начин на приложение:
Дрогата се използва под формата на запарка.Една супена лъжица дрога се запарва с 300 г кипяща вода и  се оставя да кисне 2 часа.Запарката се прецежда и от нея се взема по една супена лъжица 3 пъти на ден дневно преди ядене.Дрогата се използува и под формата на тинктура-3 пъти по 20 капки или във вид на комбинация при функционални сърдечни оплавания- тнктури от гороцвет, от момина сълза, от глог,от дилянка ( по равни части ) .Приема се 3 пъти дневно по 20 - 30 капки.
  ЛЕЧЕНИЕТО СЕ ПРОВЕЖДА ПОД ЛЕКАРСКИ КОНТРОЛ !

ГЛУХАРЧЕ

Описание:
Глухарчето е многогодишно тревисто растение с късо просто коренище,което преминава в дебел месест корен.От коренището се развива приосновна розетка от листа.Петурата им е неправилно нарязана на едри,насочени на долу заострени дялове.От средата на розетката се развива голо безлистно,цилиндрично,кухо стъбло,високо 20-30 см, на върха на което се намира цветна кошничка, овита с множествено зелени листчета и състояща се от многобройни яркожълти езичести цветчета.плодът е дребен,елипсовиден,на върха с хвърчилка от дълги власинки.Във всички органи на растението се съдържа млечен сок.
  Разпостранение.
Глухарчето се среща край потоците,по ливадите,тревистите места из цялата страна.
  Дрога Въведената във фитотерапията дрога са корените на глухарчето Radih Taraxaci. Препоръчва се и стъблото заедно с листата поради съдържащия се в тях млечен сок.
     Корените на растението се събират през есента,когато листната розетка започва да увяхва(август-септември),или през пролетта (април-май).Сушат се на сянка или в сушилня при темература 40*С.Корените се сушат до тогава,докато при счупването им не се отделя млечен сок.Те има светло до тъмно кафяв цвят и слабо горчив вкус.Нямат миризма.Корените,събрани през есента, са богати на лечебни вещества.Запазват се на сенчесто,проветриво и сухо място.Могат да съдържат влагане повече от 14%.
   Химичен състав.
Дрогата съдържа горчиво вещество тараксацин,цериловия алкохол лактоцерол(в млечен сок),каучук,инозит,холин,манит,дъбилни вщества,сапонини,органични киселини,смолисти вещества,слузни вещества,тритерпени (тараксерол,тараксастерол и псевдотараксастерол ),стерини, мазнини (4 - 9 % )( глицериди на олеиновата, палмитиновата,линоловата,церотиновата и други киселини ),белтъвни вещества(12 - 15 % ) . През пролетта корените съдържат малко количество инулин, но през есента съдържанието му достига до 40 %.Свежето растение- листата и цветовете, съдържат ксантофилините лутеин и тараксантин,каротиноидни вещества (провитамин А) витамините С и В 2 .
  Действие и приложение.
Дрогата и препаратите от глухарчето засилват функцията на черния дроб,жлъчния мехур ( холеритично и холагогно действие ) и бъбриците, поради което се употребява при чернодробни възпаления,заболявания на жлъчния мехур, жлъчни камани,жълтеница, непълно усвояване на мазнините и като диуретично средство  при възпаления на камани в бъбриците и пикочния мехур.Прилага се и като противоглистно средство.Освен това стимулира обмяната на веществата,като възбужда апетита,подобрява храносмилането,действа благоприятно при стомашно-чревни смущения( стомашен и чревен катар,метеоризъм,запек),както и при диабет ( листата на глухарчето).Укрепва съиденителната тъкан и действува добре при артрози и подагра.
 Народната медецина препоръчва корените от глухарчето още при заболяване на далака,обща слабост,при анемии,за подобряване сустава на кръвта,при атеросклероза( това действие вероятно се дължи на свързване на холестерина), при хронични кожни заболявания кожни заболявания.
  Начин на приложение.

 При авитаминоза С като усилващо и укрещващо средство се приемат свежите листа под форма на салата ( листата се заливат с хладка вода и се оставят за 30 мин. за да се острани горчивината им ) или на пресен сок от тях. Един курс на лечение със свежите листа трае от 4 до 8 седмици. Може да се използува и следната рецепта: 100 г сок от пресни корени на глухарче, 15 г 90% алкохол, 15 г глицерин, 17 г вода ( приемат се по 1-2 чаени лъжички дневно). От пресния сок на листатамогат да се вземат 50- 100 г дневно.Препечените корени се използуват и под формата на кафе.Сухата дрога се прилага като запарка или отвара.Две чаени лъжички дрога( нарязани корени) се заливат с 200 г кипяща вода.Оставя се да кисне 30 мин.След прецеждане запарката се изпиванаведнаж вечер преди ляганеЕдна супена лъжица се вари с 500 г вода в продължение на 10 мин.От отварата се приема по 100 г 4 пъти дневно.

ВЪРБИНКА

Описание:Върбинката е многогодишно тревисто растение с право четириръбесто разклонено стъбло,високо до 1 м.Листата са срещуположни,яйцевидно ланцетни,грапави,покрити с власинки,долните са едри с дръжка,а горните-дребни,седящи.Цветовете са розови или лилави,събрани в класовидни съцветия.Чашката е петделна.тръбеста,венчето-петлистно,страснало,с 4 тичинки.Плодът е сух,разпадлив-разделя се на 4 орехчета.Цъфти от късна пролет до есента.
Разпостранения:Среща се из тревистите места и покрай пътищата из цялата страна .
 Дрога: Стръковете с цветовете от върбинка-Herba Verbenae.
 Надземната част на разтението се бере по време на цъфтежа(юни-август).Суши се на сянка или в сушилня при температура до 40*С
  Химичен състав: Дрогата съдържа гликозидите вербаналин и вербенин,слузно и горчиво веществп, дъбилни вещества,етерично масло,съдържащо цитрал,терпени и терпенови алкохоли с камфорова миризма.
  Действие и приложение:
    Върбинката е добро укрепващо средство при изтощение, слабост,нервна и психическа умора.Предписва се още за засилване млечната секреция при кърмачки,при оскадна менструация,като диуретично средство при задържане на течностив организма,при възпаление на чрния дроб и далака.Отварата от дрога действа благоприятно при простудни заболявания и възпаление на устаната кухина( под форма на гаргара),както и при някои кожни заболявания,трудно заздравяващи рани( под форма на компреси).
    Според народната медецина върбинката се употребява като еметично средство ( за повръщане), при пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, при треска,малария,главоболие и др.
  Начин на приложение: Отварата се приготвя от 2 супени лужици нарязани стръкове и 500 гкипяща вода.Вари се в продължение на 5 мин. и след като изтине се прецежда.Приема се по 100 г отвара преди ядене 4 пъти дневно

Чайове при остри и хронични гастрити

При остри гастрити










1. Лайка -100 ,маточина 50 и мента 50 . В 600г кипяща вода се поставят 2 супени лъжици от сместа.Кисне 30 мин. и се прецежда. Приема се 4 пъти дневно по 150 г 20 нин. преди ядене и вечер преди лягане.



Запарката може да се подслади с мед. Лечението продължава 1 месец след отзвучауане на болестните признаци

ГАСТРИТ

ГАСТРИТ
Гастритат е възпалителна реакция на стомаха, която се получава в резултат от единични или многократни механични топлинни, химични,алергични ифекциозни и други вредни въздействия. Той протича остро или хронично. Заболяването има бърза еволюция.В зависимост от продължителноста на действие на причинителя на лигавицата на стомаха е увредена в различна степен.
   При остър гастрит заболяването се изразява със следните признаци: колики в областа на стомаха, гадене, оригване, сухота в устата,понякога повращане, повишена температура и др.( при ерозивен гастрит - и черни изпражнения поради кървене ). При остър гастрит билколечението е сиптоматично. Обикновено подобрението настъпва за няколко дни.
          Цветовете от  лайка имат противовазпалително действие върху лигавизата.Листата от мента показват анестетичен,спазмолитичен и газогонен ефект.Същевременно стимолират жлъчната и чернодробната функция и регулират ферментационите процеси.Листата от маточина се използуват , когато гастритат се придрожава и от невроза .Действуват спазмолитично, нервно успокоително и сънотворно.Имат и  благоприятен ефект и при функционални увреждания  на сърцето.Комбинацията от мента и маточина има добро комплексно действие при заболявания на стомашно - чревнив канал. Ако болния се оплаква и от запек, могат да се прибавят и кори от зърнастец в количетсво , необходимо за осигуряване на желания ефект.При билколечение на заболяването на стомаха се спазва и подходящ хранителен режим.
           Хроничен гастрит е хроничен възпалителен процес, при който настъпват морфологични изменения и атрофия или хипертрофия на лигавицата на стомаха в различна степен .Той може да бъде самостоятелно първично заболяване или да придружава друга болест- язва на стомаха и на дванадесетопрасника, хепатохолицистит, авитаминоза, хопоксемия и др. При хроничен гастрит често се нарушава чревната и жлъчната функция, което трябва да се има предвит при назначение на терапията .
       Хроничния гастрит протича с незначителни оплавания. а често и без симптоми.Различават се два вида обострания, затихване и ремисия.В чайовете. предписани за лечението му.трябва да се включват дроги с противовъзпалително ( посечените при  остър гастрит),спазмолитично и газогонно действие,а при атрофичен гастрит- и дроги, стимулиращи секрецията на стомашните жлези.За целта се използуват  лечебни разтения , съдържащи г о р ч и в и   в е щ е с т в а ( при остър гастрит са противопоказни ) и слузи .Горчивите гликозиди повишават апетита и подобряват апетита и подобряват храносмилането, но трябва да се има предвит, че лечебен ефект се постигаслед продължителната им употреба. Тази група вещества  се съдържат в следните дроги : стръкове от пелин, коренища от блатен аир,стръкове от водна детелина, стръкове от бял равнец, стръкове от червен кантарион (употребата на тази дрога е противопоказна при гастрит,придружен от язвена болест в острия стадий)

Собствено Търсене

ВЪЛЧА ЯБЪЛКА

ОПИСАНИЕ : Вълчата ябълка е многогодишно тревисто растение,което развива право,пълзящокоренище.Листата са сърцевидно бъбреговидни, последователни,с дръжки, жълто-зелени,с изпъкнало по долната им страна жилкуване.Отгоре са по тъмни, отдолу по - светли. Цветовете са жълти, разположени в пазвите на листата. Плодът е едра крушообразна кутийка с множество тристени семена. Цъфти през втората половина на пролетта и в началото на лятото. Разтението има характерна неприятна миризма.

РАЗПОСРАНЕНИЕ: Разтението се среща по влажните места, край пътищата и оградите,в полските, предпланинските и планиските райони навсякаде из цялата страна.

 ДРОГА :  Стръковете и коренитеот вълча ябълка-Nerba et Radix Aristolochiae

          надземната част или стръковете от вълча ябълка се събират по време на цъфтежа ( май-юни). суши се на сянка или в сушилня при t 40 градуса . Коренищатасе изваждатслед узряване на семената през август- септември.Сушат се по същия начинкакто стръковете.Могат да съдържат влага не повече от 11 % . Опаковат се в балии се съхраняват в сухи, проветриви помещения.

       ХИМИЧЕН СЪСТАВ: Стръковете съдържат до 0,03% аристолохиева кисилина,около0,4 % етерично масло, дъбилни вещества, клематитин( горчиво вещество),алкалоидите аристолохин и магнифлорин,витамин С,ябълчна киселина, антибиотични вещества, сапонин,флавони.Корените съдържат около0,5% аристолохиева кисилина,горчиво вещество, дъбилни вещества,до 0,4 % етерично масло, жълто багрило и др.

       ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ : Дрогата засилва фагоцитарната актовност, повишава устойчивоста на организма срещу инфекциозни заболявания, потиска развитието на ракови клетки ( Горяев, Шарипова 1983).Противомикробното действие е добре изразено при гнойни възпаления на кожата, фърънкъли,трудно заздравяващи рани, язви кожен сърбеш,протрита кожа.Понижава тонуса на матката и силата на наточните съкращения и се предписва при смущение в менструацията.Аристолохиевата кисилинаувеличава силата на сърдечните съкращения,разширява периферните кръвоносни съдове и понижава артериалното налягане през първия стадий на хипертоничната болест. Възбужда дишането и действува благоприятно при бронхиална астма . Намира приложение още ори лечение на ревматизъм и подагра.

     Българскта народна медецина  използува отвара от корените и надземната част на разтението в малки дози като диуретично потогоно средствопри простуда и във вид на запарка - при атония на червата .

            Аристолохиевата киселина при предозиране е подчертана капилярна отрова и причинява некротични въпаления в туболния апарат на бъбреците ( Геснер, 1974). Да се прилага само под лекарски контрол. 

      НАЧИН НА ПРИЛОЖЕНИЕ : Дрогата се прилага под формата на отвара .Приготвя се от една чаена лъжичка дрога , която се залива с две чаши вода. Ври в продължение на три мин.кисне 30 мин. след което получения извлек се прецежда. Приема се няколко пъти през дена .Запарката се прилага и външно за бани и компреси . Приготвя се от 1  чаена лъжичка дрога с 1 чаша кипяща вода

                                       ВРАТИГА


ОПИСАНИЕ: Вратигата е многогодишно тревисто разтение със силно разклонено в горната част стъбло,достигащо до 1м.Листата са последователни,текоперести,отгоре тъмнозелени,от долъ по- светли,долните с дръжки,а горните приседнали.Листчетата са продълговати,заострени,по ръба остро назъбени.Цветните кошничкиса златистожълти,с плоско цветно дъно,широки6-8 мм.Притежават силна неприятна миризма и горчив камфорен неприятен вкус.Семената са дребни,петоъгълни.Цялото разтение има харалтерна неприятна миризма.
     РАЗПОСТРАНЕНИЕ: У нас се среща по скалистите места,покрай реките и потоците,по тревистите места,между храсталаците и покрай пътищата в цялата страна.Оглежда се и като градинско разтение.
    ДРОГА: Цветовете на вратигата-Flores Tanaceti.
               Цветовете на вратигара се берат през юни-август.Сушат се на слунце или в сушилня при температурадо 30 градуса.Изсушената билка е с жълт цвят, характерна миризма и горчиво сладък вкус.Опакова се в хартиени чували или бали.Пази се на сенчесто,сухо и проветриво място.
       ХИМИЧЕН СЪСТАВ:Дрогата съдържа горчиви в-ва,флавоноиди,смоли,галова кисилина и 1%етерично масло.Етеричното масло се получавачрез дестинацияс водни пари.То е жълтеникава течност,постепено потъмняваща на въздуха,с камфороподобна миризма.Главна съставка на маслото е кетонът туйом ( до 70%от маслото ) . Цъдържа още терпени, туйол и борнеол.
    ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ:Дрогата тонизира гладката мускулатура и засилва секрецията на стомашно-чревнив канал при запек,язва на стомаха и на дванадесетопраснека.Действува противовазпалително и болкоуспокояващо при колики и газове в червата,стомашни болки,ревматизъм.Увеличава амплитудата на сърдечните съкращения,забавя ритама на сърцето, повишава артериалното налягане.Етеричното масло усилва отделянето на жлъчен сок (при заболяване на черния дроб и жлъчния мехур),има противоглисно действие ( при децки глисти и острици-  Леклерк, 1935, Петков и съав.,1982),притежава антимикробно и антисептично действие.Дрогата е токсична, да се използува под лекарски контрол!
    Народната медецина  препорачва дрогата при пясак и камани в бъбреците и пикочния мехур и рпи възпалителни процеси в тях,при болезнена и нередовна менструация, външно за миене на косата при пърхут  и за бани при ревматизъм, при нервни разтройства,главоболие, подагра,малария и др.
  НАЧИН НА ПРИЛОЖЕНИЕ:Дрогата не трябва да се използва при бременност,тъй като може да предизвика аборт!При лечение на ревматизам се приготвя извлек с вино ( 50 г дрога се кисне в 1 л вино впродължение на 8 дни.Приема се по 30-40 г след две основни хранения ).При останалите заболявания дрогата се приема под формата на запарка.За лечение на глисти цветовете на вратигата се смесват с изсушени цветове от пелин и цвят от лайка по равни части.Една супена лъжица от тази смес се залива с 250 мл кипяща вода и се оставя да кисне до изтиване ,Извлекат се прецежда и с него се прави клизма.Запарка се приготвя, като 1 супена лъжицацветовеот вратигатасе заливат с 400г кипяща вода. Оставя се да изтине продалжение на два часа.От извлека се пие ч кафейна чашка3 пъти дневно преди ядене.

                                                             Водна детелина

Описание:Водната детелина е многогодишно тревисто блатно разтение с пълзящо коренище.От леко преповдигнатия връх на коренището се развива високо до 30см безлистно стъбло, на върха на което са разположени световете,събрани в съцветие.Листата са големи и са прекрепени направо направо върху коренището с дълги дръжки и с влагалища в основата.Петурата им е труделина, а дяловите им са обратно яйцевидни,целокрайни.Чашката е петлистна,сраснала до половината.Венчето е пелистно,бяло или розово,сраснало фуниевидно,гъсто окосмено.Тичинките са 5.Плодът е овална кутийка,разпукваща се по два шева.Семената са доста едри.Цъфти в началото на лятото.

  Разпостранение:Среща се из блатистите и мочорливи места в Родопите, Витоша и др.на надморска височина до 2000м.

   

    Дрога:Листата на водната детелина -Folia Menyanthidis (Folia Trifolii fibtini ).

         Събират се само добре развитите листапо време на цъфтене ( май-юни).Брането става с ножица,защото при късане с ръка се отскубва цялото разтение .След почистване листата веднага се сушатв проветриви сенчисти мопештения или в сушилни при температура до 40 градъса . Сушането трябва да се постигне бързо,защото при бавно сушене или намокряне листата почервеняват. Изушената билка е със светлозелен цвят, без миризма и със силно горчив вкус.Опакова се в бали или в чували.Съхранява се на сенчесто и проветриво място.Може да съдържа влага не повече от 12%.

   Химичен състав :Листата на водната детелина съдържат етерично масло и горчиви гликозиди.Главния гликозид е мениантинът.При хидролиза тои се разпада на гликоза и мениантол, който има приятна миризма . Мениантинът има силно горчив вкус,но не се съдържа  в свежите листа.Той се образува в процеса на сушене.Пресните листа съдържат пресния гликозоид мелиатин,които е  на гликозида  логанин. Цъдържат се още флавоноиди,танини,восаци и др.

     Действие и приложение: Дрогата стимулира хемопоезата,подобрява апетита,действува газогонно,възбуйда стомашно- чревната и жлъчната секреция,улеснява храносмилането.Съдържащите се в листата гликозиди  дразнят стомашните рецептори и стимулират образуването на спецефичния хормон гастрин,при което дрогата се препорачва при стомашна ахилия,атрофичен гастрит, метеоризъм,заболяване на черния дроб и жлъчните пътища, дължащи се на намалено отделяне на жличен сок и дискинезия на жлъчните пътища и жлъчния мехур.Понижава температурата при треска и малария

        Гамерман ( 1967), Стоянов (1973), Муравьова (1976 ) отбелязват, че водната детелина притежава и седативно и нервно успокояващо действие

      Начин на приложение: Дрогата се прилага под форма на студен извлек. Две чаени лъжички листа от водната детелина се заливат с 400г студена вода и се оставят да киснат в продължение на 8 часа.От извлека се изпива 3 пъти на дневно по 120 г 10 мин. преди ядене

                                                           ВЕЛИГДЕНЧЕ

Описание: Велигденчето е многогодишно тревисто разтениес пълзящо и повдигнато стъбло,високо до 30см.Листата му са елипсовидниили обратно яйцевидни,назъбени,окосмени, скъса дръжка.Цветовете са бледосини,събрани в гроздовидни съцветия, с 4 листна чашка, с 4 листно венче и 2 тичинки. Плодът е многосеменна двугнездна кутийка.Цъфти през пролетта и в началото на лятото(април-юни)

Разпостанение: среща се из храсталаците и горите в цялата страна . Обича влажните почви.

    ДРОГА: стръковете на велигденчето- Herba Veronicae.
          Разтението се бере по време на цъфтежа ,суши се на сянка или в сушилня при температура до 45 градуса.Опакова се в хранителни чували,пази се на сухо и проветриво място.
           Химичен състав:Дрогата съдържа гликозида аъкъбин,гурчиви и дабилни в-ва,етерично масло,сапонини,органични кисилини,смоли и др.
         
           Действие и приложение:Фармалогичните изледвание са доказали при експерименти върху животни, че екстрат от разтението понижава кръвното налягане ( Трутнева и съавт.,1971) Дрогата улеснява откашлянето и деиствува секретолитично при хронични бронхити и бронхиална астма. Гусев и съавтори са установили антибактериалнодействие по отношение на златист стафилокок и Ешерихия коли. Дрогата притежава диъретично действие.
    Народната медециная използва и при подагра, бъбречно камена болест,ревматизъм,възпаление на пикочния мехур,хронични койни заболявания и фурункули.Разтението, накиснато в разтително масло,се смята добро средство за лечение на гнойни рани и слънчеви изгарания по кожата.Хората, които се занимават предимно с умствен труд, е добре да пият всяка вечер преди лягане по чаша чай от великденче. Действа превъзходно за освежаване на паметта и премахва световъртежа


Действието на дрогата изобщо е слабо.
  
          Начин на приложение: Дрогата се прилага под форма на запарка. Една супена лъжица ситно на рязано велигденче се залива с 400 г кипяща вода . Оставя се да кисне в продалжение на 30 мин.Извлекат се прецежда и от него се приема3 пъти дневно по 120 г преди ядене

Close

Close